Публично-частното партньорство (ПЧП) е водещ инструмент за реализацията на инфраструктурни проекти в цял свят. Необходимостта от развита публична инфраструктура, като двигател на икономическото развитие на страната, и ограничените бюджетни средства за нейното изграждане и поддържане, са основните предпоставки за възникването и разпространението на тази форма на сътрудничество между публичните органи и частния сектор. Основните характеристики и предимства на публично-частното партньорство са:

– Дългосрочен договор между публичен и частен партньор за предоставяне на услуги от обществен интерес, базиран на нови или подобрени активи;

– Частният партньор участва във всички етапи на реализацията на проекта – проектиране, строителство, финансиране, поддържане и/или експлоатацията на обекта;

– Публичният орган дефинира целите, определя изискванията за качество и количество и контролира изпълнението;

– Частният партньор финансира изцяло и по-голяма част от реализацията на проекта;

– Справедливо разпределение на рисковете между партньорите на база на това кой може по-добре да се справи с тях;

– Механизмът на плащане от публичния сектор се обвързва с изпълнението;

– Подобряване на управлението на обекта и повишаване качеството на услугите;

– По-добра стойност на вложените средства.

Инициативи

Новата програма „Еразъм+” обединява всички действащи до момента програми на ЕС за образование, обучение, младеж и спорт, в това число Програмата за учене през целия живот, програма „Младежта в действие”, както и пет програми за международно сътрудничество.

Националните власти определиха за Национална агенция на Програмата в България Центъра за развитие на човешките ресурси, който ще координира включително и децентрализираните дейности на Програмата в младежкия сектор.

Вече е обявена първата покана за подаване на проектни предложения.

ВАЖНО! На 25 февруари Европейската комисия информира, че в разпространения вече от нея формуляр са налични неоткрити до момента технически грешки! Формулярът е премахнат и се очаква публикуване на нова версия! Всички организации, ползващи в момента стария формуляр, следва да следят за публикуването на новата версия на сайта на ЦРЧР и да използват нея за подаване на проектните си предложения.

Нормативна уредба

Нормативният акт, регламентиращ дейностите на Националния осигурителен институт, е Кодексът за социално осигуряване (КСО), Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., като до средата на 2003 г. се нарича Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО).

Наред с редица други нормативни документи Кодексът е в основата на законодателната уредба в областта на социалното осигуряване в Република България. Уредените в КСО права и задължения на НОИ се допълват и конкретизират от законови и подзаконови актове като постановления, наредби, указания и др. Те имат пряко отношение към осигурителите, осигурените и/или самоосигуряващите се лица като оформят правната рамка по прилагане принципите на социалното осигуряване. Следвайки разпоредбите на всички тези документи, НОИ изпълнява своята най-важна социална функция – да управлява ефективно бюджета на държавното обществено осигуряване.

В групата от документи, които оформят полето на действие на НОИ са и регламентите, действащи в рамките на Европейския съюз. Част от тях имат пряко приложение в сферата на социалното осигуряване в рамките на Съюза като заедно със синхронизираното национално законодателство на Република България пораждат права и задължения за всички субекти.

Публикации

Публикацията Енергийни баланси 2012 е двуезична (на български и английски език) и съдържа данни от регулярни изследвания на Националния статистически институт, свързани с енергийната статистика, през периода 2006 – 2012 година.

Публикацията представя подробна информация за:

• балансите на енергийните продукти – въглища и продукти от тях, нефт и нефтени продукти, природен газ, възобновяеми енергийни източници, електроенергия и топлоенергия;

• общия енергиен баланс;

• производството на първична енергия;

• брутното вътрешно потребление на енергия;

• преобразуваните енергийни ресурси;

• крайното потребление на енергийни ресурси;

• дефинициите на енергийните ресурси;

• показателите на енергийния баланс;

• коефициентите за превръщане на  енергийните ресурси от специфична мярка в ГДж.